Управление на човешките ресурси

Терминът "Управление на човешките ресурси" навлиза в употреба през средата на 60-те години на миналия век. Б. Кауфман посочва, че за пръв път този термин е бил използван през 1958 год. Много от изследователите приемат, че направлението"Управление на човешките ресурси" възниква през средата на 80-те годинина XX век. Направлението се развива бързо и за сравнително кратък период от време се утвърждава в неговата теория и практика. Основната идея на "Управление на човешките ресурси", че човешките ресурси са най - важният ресурс на съвременните организации издържа успешно проверката на времето и се превърна в неразделна част от философията на упавлението в края на XХ век и началото на XXI век. Човешките ресурси са най - важният актив на една организация, както вече е споменато по -горе. Това са хората, които работят в нея, заедно със своите знания, компетентности и трудова мотивация. Те осъществяват дейността на организацията, иновират я, развиват организацията и самите себе си. Според Д. Шопов и М. Атанасова "човешките ресурси" са хората в организацията със своята професионална квалификация и личностни качества, които правят възможно тя да постигне своите стопански цели" (Шопов, Д., М. Атанасова, 2000, с. 13) Управлението на човешките ресурси е модерен и събирателен термин, който описва мениджмънта и развитието на служителите в организацията. УЧР е част от културния организационен слой на управлението на организацията като социално образувание. Управлението на персонала официално е признато в САЩ през 1890 година. Основните функции на отделите по управление на персонала са описани от Алан Прайс. Те са: набор на нови служители; подбор на служители; заплащане; оценка на изпълнението на служителите; обучение и развитие; комуникация и администратиране. Три са важните аспекти на предмета на "Управлението на на човешките ресурси": привличане на човешките ресурси; поддържане на човешките ресурси и мотивиране на човешките ресурси. Съществуват три основни различия на хората като ресурси в организацията: пригодност; мотивация и степен на удовлетвореност от собствения труд в организацията. Вътешноорганизационните фактори на средата са следните: лидерство; мениджмънт; корпоративна култура; комуникации; и групите. Според Д. Шопов и М. Атанасова Управлението на човешките ресурси може да бъде разгледано като оперативно и стратегическо. Като оперативно управление се възприема управлението на човешките ресурси в краткосрочен и средносрочен план, а управлението на човешките ресурси в дългосрочен план се възприема като стратегическо управление. Д. Шопов и М. Атанасова също така разглеждат управлението на човешките ресурси като система от елементи и връзки между тях, при чието функциониране се създават условия за реализиране на целите на организацията. Организацията в областта на човешките ресурси има следните стратегии: за наемане и освобождаване на работници и служители с дадена цел; стратегия за развитие на човешките ресурси; за работната заплата и допълнителните изгоди; стратегия за взаимодействието с организациите, работниците и служителите; и стратегия за ефективното използване на работната сила. Управлението на човешките ресурси е стратегически и цялостен подход към управлението на най - ценния актив на организацията, а именно хората. УЧР има основна цел и тя е развитието на организационната способност да се достига успеха за сметка на използваните хора. Системата за Управление на човешките ресурси представлява съвкупност от елементи и процеси, насочени към усъвършенстване и развитие на дейността на всяка организация. Основните функции на системата за УЧР са: организация; трудови отношения; обезпечаването на ресурси; управлението на ефиктивността на труда; развитие на човешките ресурси; управляване на системите за възнаграждение; и система на взаимоотношения.Когато съществува и е правилно функционирането на системата, тогава има влияние върху реализирането на мисията, постигането на целите и престижа на детското заведение. Функцията УЧР в детската градина включва комплекс от действия, чрез които се осигурява възпроизводството на човешкия потенциал. Този комплекс обхваща много аспекти насочени към човешките проблеми и решаването им. Различните операционни звена се координират и контролират от директорите. В предучилищните заведения функцията УЧР се изпълнява също от директорите. Хората се управляват трудно. Смятам, че изграждането и поддържането на добър социално - педагогически климат в детското заведение благоприятства дейността и е в основата на функцията на УЧР. Директорите на детските градини поставят целите, подбират персонала, набират обучаваните, мотивират и стимулират обучението и квалификацията, координират, консултират, обезпечават финансово и материално процеса, съдействат, оказват помощ, оценяват резултатите, като предварително изготвят стратегии и програми за управление на персонала. Основните функции и дейности на мениджмънта на човешките ресурси са: планиране; формиране; усъвършенстване; оценка и възнаграждение на човешките ресурси; установяване и поддържане на отношения с хората. Управлението на човешките ресурси имат външна и вътрешна среда. Факторите от външната среда са преки и косвени. Анализ на труда. Анализът на труда е симулиране, извършва се по последователни действия - когато анализираме длъжностите трябва да определим целите, които искаме да постигнем; да изберем подход и техники за събиране на информация; да съберем информация; обобщаване и интерпретиране на резултатите; писане на длъжностна характеристика и последното действие е разпространение на писмените документи. В заключение можем да кажем, че Управлението на човешките ресурси е: част от управлението, което се занимава с работещите хора и техните взаимоотношения в организацията; функция на ръководителите в организацията и трудово задължение на специалистите по персонала; дейност по осигуряване и координиране на човешките ресурси; дейност по привличането, развитието, мотивирането и поддържането на работната сила; Управлението на човешките ресурси е подход за управление на хората, основан на четири постулата: заетите в организацията са най - важния ресурс; успехът на организацията може да се постигне само ако политиката на УЧР произтича от нейните стратегии; корпоративната култура оказва голямо влияние; и успехът на организацията предполага интеграция. За да е успешно Управлението на човешките ресурси се нуждае от благоприятни условия.