Стъпки към нормализиране на учебния процес в условията на COVID-19

По-рано този месец министърът на образованието и науката Красимив Вълчев издаде нова заповед за удължаване на обучението от разстояние до 31-ви януари за учениците от 5-ти до 12-ти клас. Във връзка с това, пред всички участващи в образователната сфера стои един въпрос, а именно: кога ще бъде нормализиран изцяло учебния процес и дали това е възможно.

Отговорът на този въпрос не е еднозначен и следва да бъдат взети предвид много обстоятелства. На първо място е важно как този процес ще се отрази на здравето на учениците, преподавателите и родителите. Високите нива на стрес могат да бъдат фактор във всяка една от тези групи и неминуемо водят до изтощение, по-ниска мотивация и междуличностни конфликти. Промяната в ежедневието и липсата на реални социални контакти променя психологическите особености на децата, независимо на каква възраст са те. Възможно е нанесените психически травми да не могат да бъдат преодолени с години, но намаляването на разпространението на заразата в настоящия момент е от по-голяма значимост.

Следователнo, един от основните критерии за отваряне на училищата е доколко те защитават служителите и учениците си от Covid. Би следвало първоначално към присъствена форма да се върнат учениците, които са най-слабо засегнати от заразата. Както знаем, това са най-малките ученици и децата в детските градини, които или изкарват безсимптомно вируса или не се заразяват. От друга страна, те попадат в групата на нуждаещи се от родителски надзор, което също води до заключението, че е по-скоро позитив да се върнат на училище и градина.

За които и класове да става дума, един начин, по който училищните ръководства могат да намалят нежеланите последици за здравето е като  реорганизират учебните занятия и провеждат обучение на две смени, ако е възможно, за да осигурят по-малки групи и по-висок контрол при настъпила нужда от карантина на ученик или учител. По този начин класните стаи ще бъдат преподредени, така че да се спазва необходимата дистанция между ученическите чинове.

СЗО препоръчва също да се избягват струпванията на ученици по коридорите и във физкултурния салон. Това може да бъде изпълнено, ако всеки клас прекарва по-голямата част от деня в своята собствена класна стая, а преподавателите влизат в различните класове. Това, обаче, не намалява риска за учителите.

Тук остава въпросът кой е най-рационалният начин за предпазване на учителите от COVID-19, тъй като те са подложени на огромно натоварване и очаквания от обществото. Ваксинирането на тази застрашена група е един от надеждните методи за справяне с проблема, макар все още да не сме напълно наясно с дългосрочните последствия от поставянето на ваксината, нито с предвидените темпове на ваксинацията.

Следователно, на този етап редовната и правилна дезинфекция на класните стаи и санитарните помещения, насърчаването към положителни хигиенни навици и проветряването на помещенията са едни от основните дейности, за които трябва да следят училищните директори. Своевременната и правилна реакция при съмнение за болен от вируса си остава ключова за предотвратяване на нови заболели.

Нормализирането на учебния процес може да се окаже дълъг преход и да наложи спазването на горепосочените правила за превенция с години. Важно е да се прояви разбиране и гъвкавост както от педагозите, така и от родителите и учениците, за да може образованието да остане качествено, като посредник за това разбиране и колаборация е именно училищното ръководство. Опазването на живота и здравето на хората е достатъчно силен мотив, заедно с осигуряването на качествено образование на децата са сериозни отговорности, които са поставени пред училищните директори и свързаните с тях професионалисти. Ето защо следва методите за постигането на тези цели да се преразглеждат и доразвиват редовно, паралелно с вече установените дейности в организациите, които са училищата и детските градини.

 

Социалните медии и набирането на персонал: Ползвате ли LinkedIn?

През 2018-та година двама изследователи и практици в областта на мениджмънта на човешки ресурси решават да систематизират наличната информация по така нашумялата платформа LinkedIn, превърнала се в ценен инструмент за всеки рекрутър. В научната публикация авторите изследват въздействието на социалните медии като цяло върху набирането на персонал. Мотивацията им, за да напишат тази статия, е основана на факта, че в съвременните конкурентни пазари организациите имат все по-голяма потребност да привличат висококвалифицирани специалисти и таланти. Това налага специалистите по подбор на персонал да търсят нови и различни канали за привличане на високо подготвени експерти. В този смисъл, функциите на подбора са от огромно значение за икономическата стабилност и развитие на организациите. В статията са представени три категории кандидати – активни, полупасивни и пасивни и е дискутирано по какъв начин експертите в подбора могат да установят работен контакт с тях посредством социалните медии.

Последните стават все по-голям ключов фактор за привличане на таланти от страна на рекрутърите. Под социални медии авторите разбират Facebook, Twitter и LinkedIn. Това са най-големите и значими медии, които през последните 10 години набират огромна популярност и продължават да има хиляди нови потребители дневно. Ето защо, стандартните канали за привличане на служители вече отстъпват място на социалните медии. Те постепенно се превръщат в основния способ на занимаващите се с подбор за идентифициране и привличане на пасивни и полупасивни кандидати.

Но коя от изброените социални медии е най-ефективна за подбора? В своето изследване авторите си поставят за цел да проучат и установят именно това. Посредством полу-структурирани интервюта се прави проучване с участието на 12 специалисти по подбор от различни агенции и над 8 години опит в областта.

Резултата от анализа показват, че от социалните медии с най-слабо използван е Twitter. Причина за това е, че има по-малък брой активни потребители в сравнение с Facebook и LinkedIn. Освен това е неподходящ за потенциално привличане на кандидати, защото позволява въвеждането на 140 знака и е труден за управляване. Извеждат се и други изследвания, които потвърждават това проучване.

На второ място по значимост се явява Facebook. Въпреки че е сред най-използваните социални медии за заявяване на работодателската марка и обяви за работа, участниците заявяват, че не го използват. Авторите заключават, че това е пропуск за занимаващите се с подбор, тъй като има огромен брой потенциални кандидати.

На първо място в проучването се констатира, че стои LinkedIn като най-широко използваният канал за намиране и привличане на таланти за организациите. Тези резултати се в унисон с проучванията и на други специалисти, които установяват, че LinkedIn е сигурен канал за набиране на високо подготвени специалисти и експерти.

В заключение авторите подчертават, че социалните медии не трябва да бъдат единствения канал за набиране на кандидати, а по-скоро едн част от стратегията за привличане на таланти. Този извод се базира на факта, че стандартните канали за търсене на работа и публикуването на обяви в сайтовете на организацията все още имат своето значение за спечелването на нови служители. Всъщност, обобщават те, една добре планирана и многопластова стратегия за набиране на персонал, както и за ефективното използване на наличните информация за потенциални кандидати, може значително да подпомага набирането на служители, които имат най-много подходящи умения и компетенции.

Източник:

Koch, T., Gerber, C., & De Klerk, J.J. (2018). The impact of social media on recruitment: Are you LinkedIn? SA Journal of Human Resource Management/SA Tydskrif vir Menslikehulpbronbestuur, 16(0), 861.

 

Промяна на училищното управление по време на COVID-19

В статията ,,Промяна в училищното управление по време на COVID-19’’ (Changing school leadership during COVID-19) на онлайн списанието ‚,Teacher’’  от 12. август 2020 г. се представят настъпилите промени в училищното управление, както и предизвикателствата по време на пандемия.

Д-р Аманда Хефернан и д-р Фиона Лонгмюр, които са преподаватели в университета в Мелбърн, разказват за резултатите от своето изследване сред училищните ръководства в щата Мелбърн. Първите данни от проучването им показват, че са настъпили големи промени в начина на управление на директорите. И в този контекст добрата комуникация с подчинените им, както и изграденото доверие помежду им са, според авторите, от най-съществено значение за успешно преодоляване на настъпилите нови предизвикателства.

            Директорите споделят, че количеството на работата им е нараснало драстично, докато времето за изпълнение и обмисляне е било сведено до минимум. Повишили са се нивата на стрес, тъй като ръководителите трябва да взимат решения, без да имат време за дискутиране с колегите си. Изследването обаче показва, че педагогическият персонал, както и родителите, проявяват разбиране и подкрепят усилията на директорите в настъпилата пандемична обстановка. Кризисната ситуация е извела на повърхността лидерските качества на ръководителите, на които е гласувано голямо доверие за взимане на най-добрите възможни решения.

            Регулярната и искрена комуникация между ръководителите, семействата и персонала играе важна роля за справянето с високите нива на напрежение и стрес. Настъпилите промени в онлайн обучението са приети с разбиране и кооперативност, въпреки че са се изисквали повече усилия от всички страни, особено в началото на кризата през март месец 2020-та година, когато е нямало яснота как ще се развие ситуацията.

            Проявата на гъвкавост и позитивизъм във взаимоотношенията са основните управленски качества, които са се търсели по време на новата обстановка. Директорите влагат допълнителни усилия, за да оптимизират училищния график, индивидуалните форми на обучение и социалните събирания на учителския колектив, за да може училището да функционира нормално и да следва плана си на обучение.

            Поддържането на баланс при изпълнението на задачите е било съчетавано с основния приоритет за опазване на здравето на персонала и учениците. Директорите подобряват своите професионални компетентности и умения като се опитват да изградят работещи стратегии за взимане на правилни решения в най-кратък срок, които да отчитат нуждите на всеки член на екипа. Учейки в движение, ръководителите трансформират своите стилове на управление като променят фокуса на вниманието си между различните задължения – педагогически, ръководни, правни.

            Въпреки изтощението на учителите и училищните директори, те дават най-доброто от себе си, за да намалят отрицателните последици върху своето собствено здраве. Приемане на една по-различна гледна точка за ситуацията е в помощ за справянето с нея. Установява се, например, в изследването, че в условията на онлайн обучение се повишава дигиталната компетентност на персонала, както и умението да се категоризира значимостта на задачите. А заедно с това, връзките между преподавателите се укрепват, така че всички да се чувстват приобщени и подкрепени, вместо да остават с убеждението, че трябва да се справят сами в кризисната ситуация.

Източник: https://www.teachermagazine.com/au_en/articles/changing-school-leadership-during-covid-19, посетен на 11.01.2021г.

 Добър ден!