Стъпки към нормализиране на учебния процес в условията на
COVID-19
По-рано
този месец министърът на образованието и науката Красимив Вълчев издаде нова
заповед за удължаване на обучението от разстояние до 31-ви януари за учениците
от 5-ти до 12-ти клас. Във връзка с това, пред всички участващи в
образователната сфера стои един въпрос, а именно: кога ще бъде нормализиран
изцяло учебния процес и дали това е възможно.
Отговорът
на този въпрос не е еднозначен и следва да бъдат взети предвид много
обстоятелства. На първо място е важно как този процес ще се отрази на здравето
на учениците, преподавателите и родителите. Високите нива на стрес могат да
бъдат фактор във всяка една от тези групи и неминуемо водят до изтощение,
по-ниска мотивация и междуличностни конфликти. Промяната в ежедневието и
липсата на реални социални контакти променя психологическите особености на
децата, независимо на каква възраст са те. Възможно е нанесените психически
травми да не могат да бъдат преодолени с години, но намаляването на
разпространението на заразата в настоящия момент е от по-голяма значимост.
Следователнo,
един от основните критерии за отваряне на училищата е доколко те защитават
служителите и учениците си от Covid. Би следвало първоначално към присъствена форма да се
върнат учениците, които са най-слабо засегнати от заразата. Както знаем, това са най-малките ученици и децата в детските градини,
които или изкарват безсимптомно вируса или не се заразяват. От друга страна, те попадат в групата на нуждаещи се от родителски
надзор, което също води до
заключението, че е по-скоро позитив да се върнат на училище и градина.
За
които и класове да става дума, един начин, по който училищните ръководства могат
да намалят нежеланите последици за здравето е като реорганизират учебните занятия и провеждат
обучение на две смени, ако е възможно, за да осигурят по-малки групи и по-висок
контрол при настъпила нужда от карантина на ученик или учител. По този начин
класните стаи ще бъдат преподредени, така че да се спазва необходимата
дистанция между ученическите чинове.
СЗО
препоръчва също да се избягват струпванията на ученици по коридорите и във
физкултурния салон. Това може да бъде изпълнено, ако всеки клас прекарва
по-голямата част от деня в своята собствена класна стая, а преподавателите
влизат в различните класове. Това, обаче, не намалява риска за учителите.
Тук
остава въпросът кой е най-рационалният начин за предпазване на учителите от COVID-19, тъй като те са подложени на огромно натоварване и
очаквания от обществото. Ваксинирането на тази застрашена група е един от
надеждните методи за справяне с проблема, макар все още да не сме напълно
наясно с дългосрочните последствия от поставянето на ваксината, нито с
предвидените темпове на ваксинацията.
Следователно,
на този етап редовната и правилна дезинфекция на класните стаи и санитарните
помещения, насърчаването към положителни хигиенни навици и проветряването на
помещенията са едни от основните дейности, за които трябва да следят училищните
директори. Своевременната и правилна реакция при съмнение за болен от вируса си
остава ключова за предотвратяване на нови заболели.
Нормализирането
на учебния процес може да се окаже дълъг преход и да наложи спазването на
горепосочените правила за превенция с години. Важно е да се прояви разбиране и
гъвкавост както от педагозите, така и от родителите и учениците, за да може
образованието да остане качествено, като посредник за това разбиране и
колаборация е именно училищното ръководство. Опазването на живота и здравето на
хората е достатъчно силен мотив, заедно с осигуряването на качествено
образование на децата са сериозни отговорности, които са поставени пред
училищните директори и свързаните с тях професионалисти. Ето защо следва
методите за постигането на тези цели да се преразглеждат и доразвиват редовно,
паралелно с вече установените дейности в организациите, които са училищата и
детските градини.