УМЕНИЯ ЗА ДОБРОНАМЕРЕНО ОБЩУВАНЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

 

                                               Начинът, по който комуникираме с останалите

                                           и със самите себе си, в крайна сметка

                                          определя качеството на нашия живот.

                                                                                                            Антъни Робъртс

 

Способността за ефективна комуникация е едно от най-важните от всички житейски умения. Комуникацията дава възможност да се предава информация между отделни хора или групи от хора. Умението за успешна комуникация допринася за умело разчитане на комуникационната ситуация и адаптиране на поведението с цел постигане на конкретни комуникационни цели чрез анализ на получените послания и активно изразяване на собствената позиция при спазване на правилата за ефективна комуникация. Комуникацията е двустранен процес, в който винаги има две страни – споделящ/изпращащ информация и получаващ/ разбиращ информацията. Ефективна е комуникацията, която осигурява изпращане и получаване на информацията по начин, който задоволява в максимална степен постигане на целите и за двете участващи в процеса страни.

Защо да развиваме комуникативни умения?

Комуникационните умения са неизменна част от обучителния процес – децата в детската градина се учат да се изразяват, да казват стихчета наизуст, да усвояват различни социални роли, учителите и децата общуват през цялото време, децата общуват интензивно със свои приятели. Защо тогава да планираме и да развиваме комуникационни умения у децата целенасочено?

 

1.     Ефективната комуникация през ХХІ век е фундаментална за личния, учебния и професионалния ни успех. В личен план умението да споделяш разбираемо какво мислиш и да разбираш какво и защо мислят останалите около теб спомага за изграждането на смислени, плодотворни и искрени взаимоотношения с хората. В професионален план, без значение какво работим, е важно както да разбираме и изпълняваме задачите си, така и да общуваме ефективно с колегите си. Затова комуникационните умения са в основата и на друго важно умение – работа в екип.

2.     Ефективната комуникация става все по-ценна в свят, в който общуваме с много различни хора всеки ден и в който количеството информация, което достига до нас, расте непрекъснато. Става все по-важно да можеш бързо, ясно и запомнящо се да предадеш конкретна информация.

3.     Образованието се променя така, както се променя моделът на икономиката, новите технологии и начинът на общуване като цяло. Както говорим и в главата, посветена на работата в екип, моделът на образование, в който учителят преподава, а децата слушат, е изчерпан. Ако преди е било необходимо само учителят ясно да артикулира мисълта си, а децата да я възпроизвеждат, днес е важно да ги научим  уверено да защитават позицията си, да изказват собствените си мисли, да изслушват и да разбират различни гледни точки. Защото точно това ще ги подготви да бъдат хора, които създават собствения си живот и се борят да постигат целите си.

Как да развиваме комуникационни умения?

Когато говорим за целенасочено и задълбочено развиване на дадено умение, не можем да разчитаме само на неговото естествено развитие като страничен ефект от преподаването. Важно е да имаме фокус, стратегия, ясни цели и следене на напредъка. Ето защо точно сега, във време на противоречия и различности, умението да се общува добронамерено е може би най-необходимото качество на съвременната личност. Новите възпитателни цели днес трябва да станат начин на мислене утре, който да насочва и моделира социалното развитие на обществото. Общуването е механизъм за предаване и усвояване на социален опит, ценен за изработване на оптимална поведенческа,стратегия в проблемни ситуации. То поставя детето в активна позиция - да търси и реализира адекватни начини за изграждане и поддържане на отношения с околните. За осъществяване на общуването са необходими набор от умения и нагласи, които се формират и изграждат цял живот. Ако се следва идята на А. Адлер за формирането на социалнния интерес, голямата задача на отначало на майката, а по-късно на семейството и детската градина е да развие интересът на детето към другите около него, членовете на неговото семейство, а след това и другите деца в групата. (А. Адлер по Уолтън, Ф. Ж. Стойкова, 2010 с.26). Ето защо една от първостепенните задачи на възпитанието на децата от предучилищна възраст е формирането на умения за добронамерено общуване. Това е начин на изразяване на позитивно и активно отношение към околния свят.

 

ЗА ЕКИПНАТА РАБОТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

 

Живеем в динамично време. Време на преход и демократични промени. Време, което иска ново качество във всички сфери на обществения живот, в това число и в образованието. На съвременния етап от развитието на образователната ни система са необходими високо квалифицирани, творчески работещи хора, със свой почерк, който е основан на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето. С особена сила това се отнася за детския учител. Изисква се нов подход към професионалното му израстване, към квалификацията и компетенциите му, правилна посока на собственото му отношение към професията и непрекъснат стремеж за самоусъвършенстване и развитие. Търсенето и намирането на решения в професионалното ежедневие изисква разностранни компетенции на съвременния детски учител. Една от тях е умението за работа в екип.

Проблемът за екипната работа в детските градини придобива особена актуалност днес, когато нашата образователна система се опитва да се съизмерва с европейската. Уменията за работа в екип са изискване на нашето съвремие и необходимост за съвременните детски учители за реализирането на взаимодействията им със социалната среда и за да бъдат ефективни в дейностите, които упражняват.

Преимуществата на екипната работа в детската градина се дължат на нейната способност за синергия. Развиват се професионалният и личностният потенциал на учителите в екипите. Повишават се социалните им умения, самооценката и самочувствието им.

Екипната работа е един от начините да се разчупи стереотипа в детската градина и да се направи по-ефективен възпитателно-образователният процес. Чрез нея се подобрява стила на работа на детския учител. Осъществява се промяна на традиционната образователна среда и се изгражда нова екипна действителност, основана на съвместното търсене, диалог и общуване. Създават се условия за ангажираност, сътрудничество, взаимно подпомагане, стимулиране и споделяне на отговорности. Дава се възможност за изразяване на собствено мнение. Екипната работа предполага наличието и използването на постоянна обратна връзка. Поради това съвременните ръководители трябва да полагат специални целенасочени усилия, за да мотивират своите подчинени за създаване на екипна организация на работата в детските заведения. За целта те трябва да познават и използват различни мотивационни механизми за стимулиране желанието на учителите за екипна работа, да създават оптимални условия за такава дейност с цел постигане на по-високо качество и ефективност на грижата за децата.

 

ДОБРОТО УПРАВЛЕНИЕ,

КЛЮЧ КЪМ УСПЕХА

 

Защо трябва да инвестирате в развитието на човешките ресурси?

Развитието на човешките ресурси е част от управлението на човешките ресурси, която се занимава с обучението и развитието на служителите в организацията.

Управлението на човешките ресурси  е подход за управление на хората, основан на четири основни принципа.

1.      Човешките ресурси са най- важните активи, които притежава една организация и тяхното ефективно управление е ключът към нейния успех.

2.       Този успех е възможно да се постигне само ако политиките и процедурите относно работната сила на предприятието са свързани тясно и допринасят възможно най- много за постигане на кооперативните цели и стратегически планове.

3.     Кооперативната култура и ценности, климатът в организацията и управленческото поведение, което произлиза от тази култура, оказват голямо влияние за постигането на съвършенството.Следователно тази култура трябва да се управлява, което означава, че ценностите на организацията трябва да се сменят или подсилват, а това изисква непрекъснато усилие, започвайки от върха, за възприемане и поддържане на тези ценности.

4.     Управлението на човешките ресурси предполага интеграция: да се накарат всички членове на организацията да участват и да работят със съзнанието за обща цел.

Управлението на човешките ресурси е подход за набиране, мотивиране, развитие и управление на човешките ресурси на организацията (в  конкретния случай, на детската градина). То е устремено към формиране на подходяща корпоративна култура и прилагане на програми, които рефлектират и поддържат основните ценности на предприятието и осигуряват неговия успех. Управлението на човешките ресурси е по- скоро про- активно, отколкото реактивно, т.е. винаги търси какви нужди трябва да се задоволят и след това да ги задоволи, а не да чака да му се каже какво да прави- относно набирането, плащането или обучението на хората или да се занимава с проблемите на взаимоотношенията между хората чак когато възникнат.

В образованието се очертават няколко основни аспекта на управление на човешките ресурси:

1. привличане на подходящи хора за дадено работно място или подбор на педагогически кадри;

2. поддържане и заетост на развитието на човешките ресурси;

3. възнаграждения и мотивация за труд на персонала в училище;

Наличието на човешки ресурси е една от основните предпоставки, чрез която организациите (детската граина) могат да изпълнят целите, които са си поставили. Хората работещи за дадена организация имат важно значение за постигане на нейните цели затова те трябва да бъдат в състояние да изпълнят поставените им задачи. Именно това определя значимостта на процедурата по подбор на персонал. Тази дейност е елемент от управлението на човешките ресурси в организацията и фактор за ефективността на организацията като цяло. Добре организираният и проведен процес на набиране и подбор е фактор за успеха на организацията, докато грешки и слабости могат да доведат до чувствителни разходи. Набирането на човешки ресурси е процес на търсене, привличане и намиране на потенциалните кандидати за заемане на вакантната длъжност. Поради тази причина набирането и подборът на персонала в организацията трябва да бъдат системно планирани, подготвяни и внимателно управлявани, за да бъдат избрани подходящите хора. Това се осигурява чрез открито оповестени и подходящи за вакантната длъжност критерии, чрез които се преценява пригодността на конкретния човек. . Подборът на подходящи за работното място и културата на организацията служители, тяхното успешно въвеждане в

организацията, създаването на добра организация на работа,

използването на подходяща система за трудово възнаграждение,

задържането на добре работещите, мотивирането, обучението и

развитието, поддържането на добри условия на труд оказват благоприятно въздействие върху резултатите на организацията.

Мотивирането за труд в съответната образователна институция представлява необходимо условие за постигането на високи организационни резултати.

Задържането на добре работещите учители и служители също има важно значение за съхраняването на техния трудов потенциал.

Обучението на човешките ресурси е ориентирано към усъвършенстване на дейностите на индивидуално, екипно (групово) и организационно равнище. Чрез развитието на човешките ресурси се усвояват нови знания, компетентности, навици, които от една страна подпомагат създаването на нови организационни компетентности, необходими за бъдещето развитие на училището и за адаптирането му към промените на средата.

Чрез оценяването се установява доколко индивидуалното трудово изпълнение отговаря на установените изисквания, анализират се отклоненията и се предприемат мерки за преодоляване на пропуските и слабостите, за използването на съществуващ, но неизползван потенциал, за прилагането в дейността на образователната институция на установени добри практики. Набираната в процеса на оценяването

информация се използва при определянето на потребностите от

обучение. Резултатите от оценяването следва да бъдат обвързани

със заплащането и с кариерното развитие на работещите.

В съвременните организации мястото и ролята на отдела за човешките ресурси са от изключително значение за стратегическото планиране и успешната дейност на вътрешния и международен пазар. Управляващите насочват усилията си все повече към въвеждане на програми за мотивиране на заетите, програми за обучение и повишаване на квалификацията, промени във фирмената култура, отколкото на решения от технологично естество. Причините за това са бързите промени на външната среда, създаващи стратегически потребности от опит в управлението на човешките ресурси. Тези промени се изразяват в:

ü увеличаващите се разходи за издръжката на човешките ресурси;

ü промененото демографско положение и ограниченото предлагане на професионалисти;

ü шоковите иновации в технологиите;

ü усложняване на правно- нормативната уредба на заетостта и трудовите отношения;

В детската градина като организация не съществува отдел за човешки ресурси, но функциите по персонала се поемат от директора на институцията и те са от изключителна важност за нормалното функциониране, развитието и усъвършенстването на организацията.

 

 Зравейте, всички!