Основни управленски функции и роли на директора

Директорът на училището е основният лидер в училищната среда. Изследването върху профила на директора на училището предполага определяне на основни понятия свързани с неговата управленска и професионална дейност, с функциите и ролите, които той изпълнява. За да е добър един директор, той трябва да може да изследва другите, да предлага решения, да се справя с източника на проблемите. Директорът, който има обзорен поглед върху дейността на училището, само той може да разбере за проблемите и да работи за справянето с тях. Задължение е на директора да бъде ефективен. Той изпълнява редица функции като: организира, контролира и отговаря за цялостната дейност; спазва и прилага държавните образователни изисквания; осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд; представлява институцията пред организации и лица и сключва договори; разпорежда се с бюджетни средства; осъществява дейности свързани с "Управление на човешките ресурси"; награждава и наказва ученици, учители и служители по реда на Закона за народната просвета и по кодекса на труда; предлага служители за награди и отличия по реда на регионални, национални и международни програми; организира приемането на деца и ученици и обучението и възпитанието им в съотвествие с ДОИ; подписва и подпечатва лични карти на учениците и ученическите книжки и т.н.; подписва и подпечатва писма до родителите и настойниците; контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната и учебната документация на училището; осигурява условия за здравно - профилактична дейност в училището; директорът на училището е председател на педагогическия съвет и осигурява изпълнение на решенията му; В центъра на управленските функции, стои вземането на управленски решения. Също така и чрез изпълнението на тези функции, директорът влиза в твърде много различни роли. Ролята на директора се намира в различни области - включително лидерство; оценка на учителите; ученическа дисциплина и много други. Според мнението на учителите, ролята на директора, е че той трябва да; изгражда визия, която вдъхновява останалите; да вдъхновява; да създава и подкрепя останалите; да дава личен пример; да създава споделени ценности и други. За да успее да се справи с всички функции и роли директорът, трябва да притежава гъвкавост и лидерски умения. Накратко добрите лидери са мотивиращи и вдъхновяващи доверие. Когато екипът им се довери и е наистина впечатлен от начина, по който го управляват, може да постигне велики неща.

Комуникативни умения и работа в екип

Начинът, по който комуникираме с останалите и със самите себе си, в крайна сметка определя качеството на нашия живот. Антъни Робъртс Общуването е процес на обмен на информация между двама или няколко човека, което показва, че информацията се предава в двете посоки, за да бъде комуникацията успешна, са важни както уменията за говорене, така и уменията за слушане и разбиране. Също така към тези умения можем да включим и умението да се пише и да се чете. Комуникативните умения на човека определят неговия успех, както в професионален, така и в личен план. Благодарение на добрите комуникативни умения, може успешно да се водят преговори, да се продават продукти, да се общува с хората, да се говори публично. Комуникативните умения могат да бъдат - устни, писмени и жестикулярни. Основните комуникативни умения са: умението да се чете; да се говори; да се слуша; да се владее езикът на тялото; човек да умее да презентира сам себе си; и да умее да поддържа разговор. Когато човек притежава тези умения и може да се контролира в своя полза, той има добри комуникативни способности. С други думи казано - комуникацията се състои от трансфер на информация и разбирателство между отделните служители и звена в една организация. Ето някои от обичайните отговори на въпроса "Защо да комуникираме?" Първо - това води до по - голяма ефективност; Второ - подпомага по - добрите взаимоотношения и разбирането между ръководители и подчинени, между колеги и други; Трето - помага на хората да разберат необходимостта от промяна. Ефективното общуване е условие за добра екипна работа, когато някой общува той споделя чувства и идеи.Ккаво е работа в екип? Това е "Форма на организация, преследваща в работата си една и съща цел със съзнанието за зависимостта си от останалите членове в полза на резултата", "Обмен на идеи и стратегии, подчинени на обща цел, уважение и толерантност към другия" и т.н. Според една от най - кратките дефиниции за работа в екип това е "Съвместна дейност за постигане на обща цел". Умението за работа в екип е част от социалните и междуличностни умения, които водят до кариерни и житейски успехи. Всяка организация е свързана със съвместна работа - работа в екип. Всеки член на екипа трябва да бъде мотивиран да дава най - доброто от себе си. За създаването на успешно работещи екипи са необходими време и търпение. Умението за работа в екип допринася за включващо образование, като позволява на децата да развият търпение и толерантност, уважение и взаимопомощ. Работата в екип помага на децата да се учат не само от учителя, а и едно от друго. За успешната комуникация и работа в екип в ОНЛАЙН СРЕДА е необходимо учителите да усъвършенстват своята дигитална компетентност, да придобият умения за разработване на интерактивни уроци и всичко, което е необходимо за комуникации и работа в екип в онлайн среда. Изключително важен е въпросът в детската градина за стимулиране и мотивиране на педагогическите кадри при създаването и дейността на екипа. Създаването на екип е продължителен процес. Екипът осъществява своите желания и нагласи за ефективна дейност в поредица от тренинги. Екипната работа се гради бавно и трудно с децата. Необходима е подготовка в няколко насоки: умение за общуване между децата; за договаряне; изслушване на останалите; изчакване на другите; точна ориентация в обстановката и задачата и т.н. Комуникаивните умения са предпоставка за специфичните функции на детската градина, които са да осигурява адекватно образование и условия за разширяване на социалната среда. Резултатите от екипната работа в детската градина са: екипите създават уникален творчески продукт; създават се условия за организиране на подходяща образователна и семейна среда; изпълняват се стратегически цели в квалификация и развитие на детската градина; обогатяват се процесите на планиране и контролиранена образователния процес; променя се степента на мотивация на педагогическите кадри в екипа; формират се базисни педагогически, социални, комуникативни умения и познания у членовете на екипа; подсигурява се обоснована връзкана цели, дейности, ресурси, резултати и мултипликация. Процесите на екипната работа в детската градина включват системата от дейности, които реализират идейното съдържание в образователния и възпитателния процес. Работата в екип е необходимо умение за почти всяка работа и особено в живота. Умението за работа в екип е високо ценено в съвременния живот. Формирането на групите биват формални и неформални групи.Рамката на взаимоотношенията между индивидите в групата се определя от няколко фактора: харесване, статус, роля и власт. Етапите в развитието на екипа са: формиране; нагаждане; нормиране; изпълнение. Като заключение ще добавя, че постигането, на работа в екип е изключително трудно. Изключително трудно е изграждането на ефективен, сплотен екип. Трябва много кураж и дисциплина и емоционална енергия за постигането му. Макар и да е много трудно да се измери и постигне, силата на екипната работа не може да се отрече. Когато хората се обединят и оставят настрана личните си нужди в името на доброто на цялото, те могат да постигнат това, което на хартия изглежда невъзможно. По отношение на удовлетворението от професията няма по - важно от работата в екип. Тя дава на хората чувство на съпричастност и принадлежност. Изграждането на по - добри работни екипи успява да окаже влияние, далеч надхвърлящо преградите между колегите. Ефективността на всяка организация зависи от умението на служителите да работят в екип, също така зависи и от умението на мениджърите да сформират подходящи работни екипи. Комуникативните умения и работата в екип са изключително важни за хората, за техния успех в живота.

Управление на човешките ресурси

Терминът "Управление на човешките ресурси" навлиза в употреба през средата на 60-те години на миналия век. Б. Кауфман посочва, че за пръв път този термин е бил използван през 1958 год. Много от изследователите приемат, че направлението"Управление на човешките ресурси" възниква през средата на 80-те годинина XX век. Направлението се развива бързо и за сравнително кратък период от време се утвърждава в неговата теория и практика. Основната идея на "Управление на човешките ресурси", че човешките ресурси са най - важният ресурс на съвременните организации издържа успешно проверката на времето и се превърна в неразделна част от философията на упавлението в края на XХ век и началото на XXI век. Човешките ресурси са най - важният актив на една организация, както вече е споменато по -горе. Това са хората, които работят в нея, заедно със своите знания, компетентности и трудова мотивация. Те осъществяват дейността на организацията, иновират я, развиват организацията и самите себе си. Според Д. Шопов и М. Атанасова "човешките ресурси" са хората в организацията със своята професионална квалификация и личностни качества, които правят възможно тя да постигне своите стопански цели" (Шопов, Д., М. Атанасова, 2000, с. 13) Управлението на човешките ресурси е модерен и събирателен термин, който описва мениджмънта и развитието на служителите в организацията. УЧР е част от културния организационен слой на управлението на организацията като социално образувание. Управлението на персонала официално е признато в САЩ през 1890 година. Основните функции на отделите по управление на персонала са описани от Алан Прайс. Те са: набор на нови служители; подбор на служители; заплащане; оценка на изпълнението на служителите; обучение и развитие; комуникация и администратиране. Три са важните аспекти на предмета на "Управлението на на човешките ресурси": привличане на човешките ресурси; поддържане на човешките ресурси и мотивиране на човешките ресурси. Съществуват три основни различия на хората като ресурси в организацията: пригодност; мотивация и степен на удовлетвореност от собствения труд в организацията. Вътешноорганизационните фактори на средата са следните: лидерство; мениджмънт; корпоративна култура; комуникации; и групите. Според Д. Шопов и М. Атанасова Управлението на човешките ресурси може да бъде разгледано като оперативно и стратегическо. Като оперативно управление се възприема управлението на човешките ресурси в краткосрочен и средносрочен план, а управлението на човешките ресурси в дългосрочен план се възприема като стратегическо управление. Д. Шопов и М. Атанасова също така разглеждат управлението на човешките ресурси като система от елементи и връзки между тях, при чието функциониране се създават условия за реализиране на целите на организацията. Организацията в областта на човешките ресурси има следните стратегии: за наемане и освобождаване на работници и служители с дадена цел; стратегия за развитие на човешките ресурси; за работната заплата и допълнителните изгоди; стратегия за взаимодействието с организациите, работниците и служителите; и стратегия за ефективното използване на работната сила. Управлението на човешките ресурси е стратегически и цялостен подход към управлението на най - ценния актив на организацията, а именно хората. УЧР има основна цел и тя е развитието на организационната способност да се достига успеха за сметка на използваните хора. Системата за Управление на човешките ресурси представлява съвкупност от елементи и процеси, насочени към усъвършенстване и развитие на дейността на всяка организация. Основните функции на системата за УЧР са: организация; трудови отношения; обезпечаването на ресурси; управлението на ефиктивността на труда; развитие на човешките ресурси; управляване на системите за възнаграждение; и система на взаимоотношения.Когато съществува и е правилно функционирането на системата, тогава има влияние върху реализирането на мисията, постигането на целите и престижа на детското заведение. Функцията УЧР в детската градина включва комплекс от действия, чрез които се осигурява възпроизводството на човешкия потенциал. Този комплекс обхваща много аспекти насочени към човешките проблеми и решаването им. Различните операционни звена се координират и контролират от директорите. В предучилищните заведения функцията УЧР се изпълнява също от директорите. Хората се управляват трудно. Смятам, че изграждането и поддържането на добър социално - педагогически климат в детското заведение благоприятства дейността и е в основата на функцията на УЧР. Директорите на детските градини поставят целите, подбират персонала, набират обучаваните, мотивират и стимулират обучението и квалификацията, координират, консултират, обезпечават финансово и материално процеса, съдействат, оказват помощ, оценяват резултатите, като предварително изготвят стратегии и програми за управление на персонала. Основните функции и дейности на мениджмънта на човешките ресурси са: планиране; формиране; усъвършенстване; оценка и възнаграждение на човешките ресурси; установяване и поддържане на отношения с хората. Управлението на човешките ресурси имат външна и вътрешна среда. Факторите от външната среда са преки и косвени. Анализ на труда. Анализът на труда е симулиране, извършва се по последователни действия - когато анализираме длъжностите трябва да определим целите, които искаме да постигнем; да изберем подход и техники за събиране на информация; да съберем информация; обобщаване и интерпретиране на резултатите; писане на длъжностна характеристика и последното действие е разпространение на писмените документи. В заключение можем да кажем, че Управлението на човешките ресурси е: част от управлението, което се занимава с работещите хора и техните взаимоотношения в организацията; функция на ръководителите в организацията и трудово задължение на специалистите по персонала; дейност по осигуряване и координиране на човешките ресурси; дейност по привличането, развитието, мотивирането и поддържането на работната сила; Управлението на човешките ресурси е подход за управление на хората, основан на четири постулата: заетите в организацията са най - важния ресурс; успехът на организацията може да се постигне само ако политиката на УЧР произтича от нейните стратегии; корпоративната култура оказва голямо влияние; и успехът на организацията предполага интеграция. За да е успешно Управлението на човешките ресурси се нуждае от благоприятни условия.