УМЕНИЯ ЗА ДОБРОНАМЕРЕНО ОБЩУВАНЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

 

                                               Начинът, по който комуникираме с останалите

                                           и със самите себе си, в крайна сметка

                                          определя качеството на нашия живот.

                                                                                                            Антъни Робъртс

 

Способността за ефективна комуникация е едно от най-важните от всички житейски умения. Комуникацията дава възможност да се предава информация между отделни хора или групи от хора. Умението за успешна комуникация допринася за умело разчитане на комуникационната ситуация и адаптиране на поведението с цел постигане на конкретни комуникационни цели чрез анализ на получените послания и активно изразяване на собствената позиция при спазване на правилата за ефективна комуникация. Комуникацията е двустранен процес, в който винаги има две страни – споделящ/изпращащ информация и получаващ/ разбиращ информацията. Ефективна е комуникацията, която осигурява изпращане и получаване на информацията по начин, който задоволява в максимална степен постигане на целите и за двете участващи в процеса страни.

Защо да развиваме комуникативни умения?

Комуникационните умения са неизменна част от обучителния процес – децата в детската градина се учат да се изразяват, да казват стихчета наизуст, да усвояват различни социални роли, учителите и децата общуват през цялото време, децата общуват интензивно със свои приятели. Защо тогава да планираме и да развиваме комуникационни умения у децата целенасочено?

 

1.     Ефективната комуникация през ХХІ век е фундаментална за личния, учебния и професионалния ни успех. В личен план умението да споделяш разбираемо какво мислиш и да разбираш какво и защо мислят останалите около теб спомага за изграждането на смислени, плодотворни и искрени взаимоотношения с хората. В професионален план, без значение какво работим, е важно както да разбираме и изпълняваме задачите си, така и да общуваме ефективно с колегите си. Затова комуникационните умения са в основата и на друго важно умение – работа в екип.

2.     Ефективната комуникация става все по-ценна в свят, в който общуваме с много различни хора всеки ден и в който количеството информация, което достига до нас, расте непрекъснато. Става все по-важно да можеш бързо, ясно и запомнящо се да предадеш конкретна информация.

3.     Образованието се променя така, както се променя моделът на икономиката, новите технологии и начинът на общуване като цяло. Както говорим и в главата, посветена на работата в екип, моделът на образование, в който учителят преподава, а децата слушат, е изчерпан. Ако преди е било необходимо само учителят ясно да артикулира мисълта си, а децата да я възпроизвеждат, днес е важно да ги научим  уверено да защитават позицията си, да изказват собствените си мисли, да изслушват и да разбират различни гледни точки. Защото точно това ще ги подготви да бъдат хора, които създават собствения си живот и се борят да постигат целите си.

Как да развиваме комуникационни умения?

Когато говорим за целенасочено и задълбочено развиване на дадено умение, не можем да разчитаме само на неговото естествено развитие като страничен ефект от преподаването. Важно е да имаме фокус, стратегия, ясни цели и следене на напредъка. Ето защо точно сега, във време на противоречия и различности, умението да се общува добронамерено е може би най-необходимото качество на съвременната личност. Новите възпитателни цели днес трябва да станат начин на мислене утре, който да насочва и моделира социалното развитие на обществото. Общуването е механизъм за предаване и усвояване на социален опит, ценен за изработване на оптимална поведенческа,стратегия в проблемни ситуации. То поставя детето в активна позиция - да търси и реализира адекватни начини за изграждане и поддържане на отношения с околните. За осъществяване на общуването са необходими набор от умения и нагласи, които се формират и изграждат цял живот. Ако се следва идята на А. Адлер за формирането на социалнния интерес, голямата задача на отначало на майката, а по-късно на семейството и детската градина е да развие интересът на детето към другите около него, членовете на неговото семейство, а след това и другите деца в групата. (А. Адлер по Уолтън, Ф. Ж. Стойкова, 2010 с.26). Ето защо една от първостепенните задачи на възпитанието на децата от предучилищна възраст е формирането на умения за добронамерено общуване. Това е начин на изразяване на позитивно и активно отношение към околния свят.